повишàвам, -аш, несв.; повишà, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Правя нещо да стане по-високо (в 5 знач.), по-голямо; увеличавам. Те вярваха, че... нуждата от жито непременно ще повиши цените. П. Спасов. Повишавам жизненото равнище. Повишавам надниците. Повишавам нормите. Повишавам заплатите. 2. Усилвам, подобрявам, усъвършенствам. Известно е, че техниката повишава / и смелостта, / и гордостта, / крила на самочувствието дава тя. Хр. Радевски. Повишавам интереса. Повишавам квалификацията си. Повишавам авторитета на някого. Повишавам настроението. 3. Канц. Назначавам, превеждам на по-висока длъжност в същото ведомство. Понавикнеш ли малко на службата, ще те повиша за подсекретар. Влайков. Колко пъти искаха да го преместят и повишат – той не щя. Вазов. повишавам се, повиша се страд. □ Повишавам глас (тон) – почвам да говоря по-високо, с раздразнение. Кочо никога не бе повишил глас да ѝ се скара, никога не дигна ръка да я удари. Дим. Талев. Тогава госпожата почваше да нервничи и да повишава тон. М. Марчевски. Повишавам духа на някого – ободрявам, насърчавам някого.
|