повишèн, -а, -ο. 1. Прич. мин. страд. от повиша. 2. Като прил. – увеличен. Повишено производство. Повишени надници. Повишено самочувствие. Повишен план. □ Повишен глас (тон) – по-висок, раздразнен, нервен глас (тон). Тя говореше непрестанно, с повишен, неспокоен глас, може би, само за да прикрие обзелото я вълнение. Г. Райчев. Повишено настроение – весело, възбудено състояние. Експертът тръгна по многолюдната улица, всред гръцка тълпа, която издаваше повишеното си настроение с висок говор и смехове. Дим. Димов.
|