повлѝчам, -аш, несв.; повлекà, повлечèш, мин. св. повля̀кох, повлèче, прич. мин. св. деят. повля̀къл, -кла, -кло, мн. повлèкли, св., прех. 1. Почвам да влека, да влача; помъквам, потътрям. Воловете сами се насочиха към селото, като повлякоха и ралото. К. Петканов. Мечката се отвързала, повлякла синджира и избягала. Йовков. Отиде (детето) и взе от ъгъла своето малко столче, повлече го през стаята и го сложи до леглото си. Дим. Талев. Стоян... повлече кривак по земята, събуди кучетата край вратниците. К. Петканов. Вълците повлякоха козата към дъното на полянката и там я разкъсаха. Ем. Станев. 2. Отнасям нещо или някого със себе си; помъквам. Той опря върлината о брега и оттласна лодката. Течението я повлече надолу покрай десния бряг. Ст. Загорчинов. Момчето задърпва въжето. Завесата се дига, повлякла със себе си и страничните драперии. М. Кремен. 3. Разг. Повеждам след себе си, заставям някого да ме последва, да върви след мене; помъквам. Яхна коня и повлече / ратната си сган далече. Вазов. Не, не, не! Не искам, госпожа, – страх ме е. Да се махнем от тук по-скоро... Ала жената я повлече нататък. Г. Райчев. Той хвана почти грубо Агата за ръката и, като не я остави да раздаде дребните си пари на децата, повлече я нагоре, бързо, задъхано. П. Спасов. || Прен. Разг. Неодобр. Повеждам със себе си неприятни или неподходящи лица. Защо си ми повлякъл ни в туй ни в онуй време гости? Повлякъл на театър и дечурлигата си. 4. Прен. Увличам. Сега къщата и дворът бързо се изпълниха сък сватбари. Лазар се остави да го повлече общата залисия. Дим. Талев. Как влезе Стаменко Равнишки в кооперативното, никой не узна. Дали го бе повлякла общата вълна или му бе повлиял някой – не можа да се разбере. Кр. Григоров. 5. Прен. Разг. Ставам причина за нещо, предизвиквам нещо като последица. А зазиданата жертва... повлича подире си две други жертви. П. П. Славейков. Първата отстъпка от тоя път ще повлече друга. Вазов. Тази мярка е повлякла след себе си ново увеличаване на цените. 6. Прен. Потиквам, подбуждам някого да се отправи за някъде. Избягвах я, че и тя мен. Чак след година... ме повлече нещо къде тях. Ц. Церковски. До самата скала, на брега, малка бяла къщичка... Нещо ме повлича нататък. Струва ми се, че до края на своя живот бих могъл да си остана в тази къщичка. Кр. Кюлявков. Ненаситното му любопитство бързо го повличаше по друга някоя уличка. Дим. Талев. повличам се, повлека се страд. □ Повличам крак (разг.) – слагам начало на нещо, което започва да се повтаря и от други. Закопаха след мене като круши – / че аз повлякох първи десен крак, записаха се седемдесет души. Н. Марангозов. Повличам крака (нозе) (разг.) – почвам да вървя бавно, тежко; тръгвам като се влача. Добра повлече нозе с наведена глава, а ръцете ѝ висяха като пречупени. Дим. Талев.
|