повлѝчам се, -аш се, несв.; повлекà се, повлечèш се, мин. св. повля̀кох се, повлèче се, прич. мин. св. деят. повля̀къл се, -кла се, -кло се, мн. повлèкли се, св., непрех. 1. Почвам да се влача, да се влека. Вълците се наредиха един зад друг и техните къси, увиснали опашки се повлякоха из снега. Ем. Станев. На входа (на землянката) се показаха двама души... Единият – по-дребничкият – се повлече по корем. К. Петканов. Ездачът отскача, куршуми пронизват / нозете му; той се повлича, пълзейки / на четири. Ем. п. Димитров. Изведнъж времето се развали, откъм север се повлякоха мъгли, заваля дъжд. Йовков. || Проточвам се. По стените бяха се повлекли вече паяжини. Елин Пелин. Дълги сенки на копни и дървеса се повлякоха низ полето. П. Ю. Тодоров. Конниците смушкаха конете си и препуснаха по нагорнището. Подире им се повлече облак прах. Ст. Загорчинов. Червата ти да се повлекат. Клетва. 2. Разг. Тръгвам, като едва вървя от умора или изтощение; помъквам се. След туй бавно, с подкосени крака, се повлече към къщи. Йовков. Повлече се към огнището, сякаш бе смазана от бой. К. Петканов. Ала свърши се веселбата, разотидат се всички, гусларят се повлича сам самичък да пропие всичко що са го дар дарили. П. Ю. Тодоров. || Разг. Пренебр. За множество – тръгвам бавно, разпръснато. През улиците прашни на Мемфис / процесията се повлече мудно. П. П. Славейков. Пашата разпъна шатър вън от града... но аскерът му и башибозукът се повлякоха по улиците. Дим. Талев. 3. Разг. Тръгвам след някого. Намести добре раницата на гърба си и тръгна. След него се повлече цялото му семейство. К. Петканов. Тъкмо Василка донесе вино и се връщаше, един стана, повлече се подир нея и я улови за ръката. Йовков. Жетварките завиха по пътя нагоре и Рале, мълчалив и навъсен, се повлече като сянка след тях. П. Ю. Тодоров. И конници и пешаци са размърдаха, повлякоха се с Райка. Ст. Загорчинов. 4. Прен. Разг. Неодобр. Почвам да подражавам някому, да следвам нещо или някого. И повлякоха се подир чужда реч. Забравиха език и вяра. Н. Райнов. Ама виждам, за срам и позор, всички вие сте се повлекли по тоя човек. Дим. Талев. □ По корем се повлякох (разг.) – извънредно големи усилия положих. По корем се повлякох, дорде ги отбия тази година да не идват пак. Чудомир. Повличам се по ума на някого (разг.) – следвам чужди съвети и мнения. И как се повлякох аз по ума ти? Вазов.
|