|
пòвод1 м. Обстоятелство, което може да доведе нещо: причина, предлог. Поводите на тия караници бяха всякога дребни и нищожни. Елин Пелин. Най-напред се счепкаха жените. Поводите бяха дребни, незначителни, дори смешни. Г. Караславов. Разтуря без всякакъв повод общинския съвет. Влайков. Търся повод. Намирам повод. Имам повод. Случаен повод. Без повод. □ Давам повод – давам възможност някому да действа или да мисли по определен начин; ставам причина за нещо. Иван наистина не даде повод за кавги. Елин Пелин. Събитието даде повод за безкрайни сплетни из кафенетата, в които се събираха „тютюнджии“. Дим. Димов. По повод на – по случай на, заради. Тоя прякор той си беше спечелил от своите познайници по повод на едно произшествие между него и една млада селянка. Мих. Георгиев.
пòвод2 м. Ремък или въже, с което се води или управлява животно. Ръкува се сърдечно с Тинка, хвана поводите на воловете и поведе колата към дома си. Г. Караславов. Той подръпваше леко поводите, но конят не ускоряваше равномерния си ход. Дим. Талев. Хвана той добичето за повода и го отведе чак в града при ветеринарния лекар. Ст. Ц. Даскалов. Отпускам поводите.
|