повòй, -òят, -òя, мн. -òи, м. Тясна дълга лента от плат или плетена връв, с която стягат отгоре пелените на повито бебе. Най-напред го (бебето) стегна с тънките кърпи, като ги придържаше с разперена ръка, после разпростря със свободната си ръка широки и дебели пелени, уви го е тях, усука го после с повой. М. Кремен. □ С черен повой е повиван (диал.) – за злочест, нещастен човек.
|