|
повръ̀щам1, -аш, несв.; повъ̀рна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. повъ̀рнат, св., прех. 1. Изхвърлям през устата си нещо, което съм поел като храна, или стомашен сок, кръв и под.; бълвам. – Херакли ми дава да пия ракия, но аз я повръщам – отговори детето. Дим. Димов. Коленичи и повърна алена кръв, която изтече от устата му като ручей. Ем. Станев. Кажат ли ти, че повръщаш кръв, ти кажи: дренки съм ял. Ст. Чилингиров. Повръщам от преяждане. 2. Разг. За печка, комин – изпускам дим в стаята. От силния вятър печката повръща. повръщам се, повърна се страд. □ Повръща ми се – усещам напъни за повръщане. И тази сутрин не ѝ беше добре. Тежеше ѝ на стомаха повръщаше ѝ се, в устата ѝ беше блудкаво и противно. Г. Караславов.
повръ̀щам2, -аш, несв.; повъ̀рна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. повъ̀рнат, св., прех. Диал. 1. Накарвам някого да се върне назад, да иде там, където е бил; връщам. Но ето пак удари дъжд и ни повърна назад, да дирим някъде убежище. Вазов. Насреща му изскочи вятърът с бесен порив, завали го, повърна го назад и го спря. Елин Пелин. 2. Връщам обратно назад към предишното положение или състояние. Талазите блъскаха лодката, повръщаха я назад – и един от гребците, тласнат от бясна вълна, полетя в Босфора. Н. Райнов. Г-н министърът обеща да повърне въпроса за ревизия в министерския съвет. Чудомир. Аз повърнах писмата в чантата си – и отдъхнах. Яворов. Ще пазя стаята и днес, а може би и утре, за да ме не повърне болестта. Вазов. || Възвръщам. Кратката почивка и свежият въздух повърнаха силите на Краличът. Вазов. Мющериите ще избягат при други обущари, а ние не ще можем вече да ги повърнем. Ст. Чилингиров. 3. Връщам обратно, назад това, което съм взел или получил. Огнянов се извърна към учителя Климента и му повърна книгата. Вазов. Той изпи чашата, повърна я на Гроздана и си избърса устните с ръкава на абата си. Йовков. повръщам се, повърна се страд. Краденото мъчно се повръща.
|