повръ̀щам се, -аш се, несв.; повъ̀рна се, -еш се, мин. св. -ах се, св., непрех. Разг. 1. Идвам или отивам на мястото, където съм бил; връщам се назад. Васил се повръщаше по стъпките си. Вазов. Войниците се спират, разбъркват се и, като разбита о брега вълна, бързо се повръщат назад. Йовков. Тръгна да си отива и пак се повърна. Ц. Церковски. И тъй като беше отминал напред повече, отколкото трябваше, той се повърна и пое из улицата, която водеше към баира. Йовков. 2. Връщам се обратно назад към предишното си положение или състояние. На тоя час ладията беше на оня бряг и селянките чакаха нетърпеливо да се повърне, за да ги вземе. Вазов. Страданията и болките се забравят лесно, щом здравето се повърне. Йовков. Ох, иска ми се да поживея, да се повърна в моето ученишко време. Вазов. От тук тръгваха всички невинни историйки, за да обикалят целия град и да се повърнат пак живо и здраво в колосален размер. Вазов. || Възвръщам се. Подир кратък отдих съзнанието му се повърна. Вазов. Към него се повърна пак разположението на хората, примесено със състрадание и прошка. Йовков. Доброто разположение на студента се повърна съвсем. Вазов.
|