|
повръ̀щане1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от повръщам1 и от повръщам се. Тежко чувство на повръщане го накара да стисне челюстите си. Кр. Велков.
повръ̀щане2, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от повръщам2 и от повръщам се. Няма по-трудно за селяните от това да учат невпрегнати добичета. То беше тичане, обръщане, повръщане, викане. Ст. Ц. Даскалов.
|