повтàрям се, -яш се, несв.; повтòря се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. 1. Ставам, извършвам се още веднъж по същия начин. На селяните не беше мъчно да забележат, че много неща се повтарят, много неща стават точно тъй, както е било и по-рано – миналата и поминалата година. Йовков. Изтезанията се повтаряха всяка нощ. Величков. И в мойта повест се повтори / на някой Люне повестта. Дебелянов. 2. За звук, глас, шум и под. – възпроизвеждам се още веднъж по същия начин. В лагера беше тихо и само през малки паузи се повтаряха едни и същи звукове. Йовков. Аз слушам тия стихове от песента, които продължават да се повтарят. Вазов. Тътнежът се повтори и потрети. Това бяха далечни гръмотевици, които с всяка измината минута се приближаваха към лагера. К. Ламбрев. 3. Книж. Възпроизвеждам се в предишния си, в стария си вид и състояние. Тия черквици и параклиси, с изключение на различната си големина, имаха еднообразен кроеж и форма, които се повтаряха до най-малка подробност. Вазов. В новата си сбирка поетът се повтаря. Болестта му се повтори.
|