повъздъ̀хвам, -аш, несв.; повъздъ̀хна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. Въздъхвам малко, леко. Хюсеин ага си отри челото и мустаците е ръка, повъздъхна изтихо, и старецът се усети, че има сълзи по лицето си. Цани Гинчев. Мита повъздъхна, па подкани пак: – Та вземи де, вземи малко хляб. П. Спасов. 2. Само несв. Въздъхвам малко и от време на време, понякога.
|