повъзпѝрам, -аш, несв.; повъзпрà, -èш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. повъзпря̀л, -а, -о, мн. повъзпрèли прич. мин. страд. повъзпря̀н, -а, -о, мн. повъзпрèни, св., прех. 1. Възпирам малко, за кратко време. Джевдет си тури дясната ръка на челото и силно се втренчи в турчина, като се понавеждаше малко и повъзпираше коня да върви по-тихо. Цани Гинчев. В миг чевръст и кръшен танец като вихър се изви: / повъзпре и пак залюшнат / свий, извий и полети. П. П. Славейков. 2. Само несв. Възпирам малко и от време на време, понякога. повъзпирам се, повъзпра се страд.
|