повървя̀вам, -аш, несв.; повървя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. повървя̀л, -а, -о, мн. повървèли, св., непрех. Вървя малко. Ще повървя и аз малко, па ще се върна. Елин Пелин. Черньо neтлеe крака, едва-едва пристъпя и повърви, повърви – спре, повърви, повърви – пак спре. Чудомир. Вървели що повървели, минали гора зелена. Нар. пес. □ Повървява ми (разг.) – а) Често ми се случва (нещо). Не виждаш ли как отвред ни е повървяло наопаки – да останем и без волове, че тогаз? Блъсков. б) Преуспявам, сполучвам в нещо. Като не му повървя, захвърли гъдулката и го удари на бръснарство. Чудомир.
|