повъртя̀вам, -аш, несв.; повъртя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. повъртя̀л, -а, -о, мн. повъртèли, прич. мин. страд. повъртя̀н, -а, -о, мн. повъртèни, св., прех. Въртя малко, за кратко време. Ха седни на байковото си място та повърти пък ти чекръчето. Влайков. || Въртя насам-нататък, в разни посоки. Че се спуснах / през селото, / да те видя / на хорото, / как го кършиш, / повъртяваш. Ц. Церковски. Митко огледа пистолета, повъртя го в ръце. М. Марчевски. повъртявам се, повъртя се страд.
|