повъртя̀вам се, -аш се, несв.; повъртя̀ се, -ѝш се, мин. св. -я̀х се, прич. мин. св. деят. повъртя̀л се, -а се, -о се, мн. повъртèли се, св., непрех. 1. Въртя се малко, за кратко време. Сега из прозореца се подаде... клонче босилек, което, като се повъртя няколко пъти, падна на калдъръма. Цани Гинчев. Загубената пчелица отиде на ливадата, повъртя се и кацна върху едно малко цвете. Елин Пелин. 2. Само несв. Въртя се малко и от време на време, понякога. 3. Прен. Оставам за малко време някъде, като се суетя насам-натам. Севда почака, повъртя се там (в кухнята) и пак се качи горе. Г. Караславов. Петко Куция постоя на вратата, повъртя се, па бързо се упъти надолу по улицата. Елин Пелин. 4. Прен. Лутам се безцелно, скитам се. Повъртях се три деня из София, полутах се из улиците ѝ. Влайков. Повъртя се Досьо една година във Ведрово, след като го изключиха от стопанството, после замина за Толбухин. А. Гуляшки.
|