повърхнинà ж. 1. Площ, лице на географски обект. От 510 милиона квадратни километра земна повърхнина 140 милиона квадратни километра е суша. Физика. 2. Мат. Граница, която отделя геометрическо тяло от външното пространство и от други тела. 3. Повърхност. Повърхнината речна / в позлата блести. П. П. Славейков. Спи езерото... / Понякога му сал повърхнина / дълга от лист отронен сепва. П. П. Славейков. Когато се случи да отида в Русе, аз не забравям да сляза на кея и да отправя поглед по гладката повърхнина на Дунава. Д. Немиров.
|