повъ̀рхност, -ттà, мн. -и, ж. Външната горна страна на нещо; площ, лице. Морето приличаше на сребърно огледало, чиято повърхност отразяваше светлините на залеза. Дим. Димов. Снегът беше дълбок и планински чист. По повърхността mv блестяха хиляди кристалчета, сякаш бе посипан с елмазен прах. Дим. Ангелов. Земна повърхност. Морска повърхност. Водна повърхност. Огледална повърхност. □ На повърхността – най-отгоре. Престъпление ще е в таквази епоха да се възпяват звездите и луната, когато преди всичко, трябва да се изгребе и изхвърли изпъкналата на повърхността гнусна пяна. Ал. Константинов. Плъзгам се по повърхността на нещо (книж.) – не вниквам дълбоко в нещо, ограничавам се само с външно запознанство.
|