повъ̀рхностен, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който се намира, става на повърхността; външен, горен. Мишницата ѝ бе леко одраскана от куршум, разкъсал малките клонове на една повърхностна вена. Дим. Димов. Повърхностен пласт. 2. Прен. Неодобр. Лишен от съдържание, който се ограничава с несъщественото; несериозен, незначителен, бегъл, лекомислен. Външно приличаше на повърхностен веселяк, а в същност беше сериозен, честен и предан другар. Дим. Димов. Повърхностен наблюдател. Повърхностен човек. Повърхностно отношение.
|