повя̀рвам, -аш, св., прех. и непрех. Приемам нещо за истина, почвам да вярвам, хващам вяра. Излъгал я Никола и тя повярвала, жената! Йовков. Знам, целий свят ще викне против мене, / едничка ти (майко) не ще повярваш, / че твоето дете – / ... / е станало несретник, скитник, празен ветрогонец. Багряна. повярвам се страд. Легендата за самоволната му смърт се разнесе и повярва. Йовков. □ Не мога (не искам) до повярвам на очите (ушите) си (разг.) – силно съм изненадан от нещо, тъй като е противно на това, което съм очаквал. Няма, няма място при господа! – отвърна с не свой глас той (свети Петър). – Какво? Няма ли място за мене? – се стъписа зачудена майката, като че не повярва ушите си. П. Ю. Тодоров.
|