повя̀смо, мн. -а, ср. Диал. 1. Къделя от лен или коноп. Един беше дигнал цяло повясмо от кълчища. М. Марчевски. 2. Прежда от 16 глави, намотана около мотовилка; гранче. || Обр. Над реката се провличаше на дълго повясмо лека утринна мъгла. Ст. Загорчинов. Небето вече цяло се изясни / и над гората блеснаха звезди; / пиринска тишина ни огради, / луната хвърли огнено повясмо. Ламар.
|