погàзвам, -аш, несв.; погàзя, -иш, мин. св. -их, св., непрех. и прех. 1. Газя малко, за кратко време, А ний, синко, със тебе двамината / ще разкършим снага и нога, / да излезем нагоре в градината / и погазиме малко в снега. Н. Марангозов. 2. Смачквам нещо, като го газя; потъпквам. Вечерният вятър носи лъх на мащерка, която са погазили овцете. А. Каралийчев. Турци земя оградиха / и кръстом я кръстосаха, / ... / малки деца пеленаци под коне ги погазиха. Нар. пес. 3. Прен. За морални или духовни ценности – пренебрегвам, не зачитам, не тача нещо. Но Шибил беше погазил много закони и не знаеше вече... кое е грях и кое не. Йовков. За което сме вчера живели, / днес сами, може би, ще погазим ний. Багряна. Млад съм аз, но младост не помня. Ах, па и да помня, не ровя / туй що съм аз веч намразил / и пред тебе с крака погазил. Ботев. Погазвам клетва. Погазвам волята на някого. Погазвам правата на някого. погазвам се, погазя се страд.
|