погàлвам, -аш, несв.; погàля, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Галя малко, леко за кратко време; помилвам. Георги продължаваше да плаче неутешимо. Чичо му го докосна едва-едва с пръсти, уж да го погали. Дим. Талев. Свиленка влезе в стаичката, целуна заспалата Марга, погали Петърчо и си легна. Кр. Григоров. Не бой се, чедо, не бой се! – погали го дядо му. Елин Пелин. Той подържа малко по-дълго ръката на Леа в своята и успя леко и незабелязано да погали с пръсти нейната длан. П. Спасов. || Обр. Хладният въздух погали челото ѝ. Ст. Загорчинов. Погалих ги със поглед благ и топъл. Смирненски. Звън на пчели погали ухото му. Толкова тихо пеят крилатите душички! А. Каралийчев. 2. Само несв. Галя от време на време, понякога. Синап бързаше замислен, като пришпорваше коня и го погалваше по гривата, сякаш с него споделяше мислите си. Л. Стоянов. Не го поглеждаха, нито го погалваха, нито му подхвърляха ласкава думичка както преди. Ив. Хаджимарчев. 3. Прен. Поласкавам. Кака Дона говореше това уж на шега, уж да погали и зарадва Дичо, ала личеше, че това ще да е и копнеж на нейното сърце. Влайков. Хилков забележи в тия погледи смес от любопитство и друго неразгадаемо чувство и това погали гордостта му. Вазов. погалвам се, погаля се страд.
|