|
погàнец1, мн. -нци, м. (лат.). Диал. Руг. 1. Човек, който има друга, нехристиянска вяра; неверник, езичник, нечестивец. Закон не знаят, вярата им друга, дяволска вяра, поганци. Вазов. Имам вяра, турчине, хубава християнска вяра, а вие турците сте некръстени кучета, поганци! Дим. Талев. Само едно знайте, дяволски внуци. Като дойдат царските войници, ей тука на самия този дъб, комуто се кланяте, като поганци ще ви обесят. Ст. Загорчинов. 2. Долен, отвратителен човек. А ти защо играеш с такива поганци? Не виждаш ли ги, че са прости като потурняци? А. Гуляшки.
погàнец2, мн. -нци, м. Диал. Мишка. Поганецът едно мисли, а мачката друго. Послов.
|