погàча ж. Диал. Кръгъл пшеничен хляб, замесен без квас; прясна пита, турта. Под връшника, под пепелта / една погача бяла / пече се бавно под жарта. Т. Харманджиев. Докато запалените съчки пращяха в пещта, Къньовица омеси погачата, набоде я на няколко места с вилица, взе едно паче перо и я намаза отгоре с топена мас. А. Гуляшки. Топла погача. Прясна погача.
|