пòгвам, -аш, несв.; пòгна, -еш, мин. св. пòгнах, прич. мин. страд. пòгнат, св., прех. Подгонвам. На поп Миха удариха / по нозе сто бича / и го погнаха пред всички / кървав, бос да тича. Вазов. В Тихата долина глутницата попадна на стадо елени. Вълците го погнаха, ала елените бързо взеха преднина. Ем. Станев. Тогаз погнаха мене... На другия ден дохожда разсилният и ми носи плик: уволнявате се в интереса на службата. Йовков. погвам се, погна се страд. и взаим. Подхвъркват в рой палави снежни звездички / ... / И свият, и погнат се те като птички. К. Христов.
|