поглàждам, -аш, несв.; поглàдя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Гладя малко, за кратко време. Ела и ти да погладиш прането, докато аз нахраня детето. 2. Гладя, милвам леко; погалвам, помилвам. Тя поглади с длан челото му, което гореше. Ст. Загорчинов. Теодора я поглади по свилената коса. Вазов. 3. Само несв. Гладя, милвам леко от време на време, понякога. Дядо Давид също гледаше коня, но мълчеше и само поглаждаше с ръка дългите си бели мустаци. Йовков. поглаждам се, погладя се възвр. и страд. Занаглася тамбурата момко млади – / стар кадия по брадата се поглади. П. П. Славейков. □ Поглаждам с перо някого (разг.) – извънредно внимателно се отнасям с някого. На какво се чудиш? – издума Момчил, а очите му гледаха обесените студено и спокойно. Как мислиш, щяха ли да ни погладят с перо, ако ни бяха уловили в изкопа? Ст. Загорчинов.
|