пòглед м. 1. Насоченост, направление на зрението; взор. Тъжно щеш, майко, да гледаш / ти на туй хоро весело / и като срещнеш погледа / на мойто либе хубаво, / дълбоко ще ми въздъхнат / две сърца мили за мене – / нейното, майко, и твойто! Ботев. Райка бе насочила поглед към Ненко. Влайков. Погледът му, като бързокрила пчела, летеше от едно място на друго. Всичко му се виждаше прекрасно, ненагледно. К. Петканов. Ще вляза тихо. кротко ще приседна, / ще вперя поглед в мрака да те видя. Вапцаров. Търся с поглед. Обгръщам с поглед. || Обр. По върховете току-що бе паднал първият поглед на слънцето. Елин Пелин. Пролетта е разляла зелен поглед по земята, а просторите греят на широко от топлото слънце. И. Волен. Духовен поглед. || Поглеждане. Отечество любезно, как хубаво си ти! Как чудно се синее небето ти безкрайно, / как твоите картини меняват се омайно / / При всеки поглед нови – по-нови красоти. Вазов. Станка го погледна внимателно. Този поглед го развълнува. Г. Караславов. С поглед Цариград не се взима. Погов. 2. Разш. Очи. В дълбочината на хлътналия му поглед светеше мрачен, зловещ пламък. Вазов. Той гледа, гледа, докато му се замъгли погледът. Елин Пелин. Пред погледа възкръсват, минуват като живи / ред образи и скъпи, и близки на душата. Яворов. 3. Израз на очите, начин на поглеждане. Забрави туй време, га плачех / за поглед мил и за въздишка. Ботев. Белчо лежеше мъртъв край нивата... с очи отворени широко към синьото небе, жални, мълчаливи и хубави, но вече без поглед. Елин Пелин. Аз няма нищо да говоря / и нищо няма да те питам. / Говори доста твоят поглед морен / и твоето лице изпито. Багряна. Очи кръвнишки, поглед хайдушки. Погов. Въпросителен поглед. Весел поглед. Разсеян поглед. Влюбен поглед. Дълбок поглед. Орлов поглед. 4. Прен. Цялостна представа, мнение, разбиране за нещо. У тях имаше формирани мнения, верни погледи, почти всички говореха с интелигентност. Вазов. Но туй са вече работи по-сложни / и предполагат поглед по-широк. Н. Марангозов. □ Вдигам поглед – поглеждам нагоре. Навсякъде се отварят прозорци, хората наизлязоха по улиците, оживени. Те стъпват по-твърдо и вдигат поглед към небето, което отдавна не са поглеждали. Елин Пелин. Вдигам поглед от някого или от нещо – преставам да гледам. Насреща ми седеше мълком ти, / бог знае де занесена в мечти, / – от тебе поглед без да дигна, / аз тез мечти се мъчех да постигна. П. П. Славейков. Впивам поглед (очи) – гледам съсредоточено, напрегнато. И ти отпущаш пламнала ръка / и тръгваш, поглед в тъмнините впила. Дебелянов. Далеч от (извън, под) погледа на някого – далеч от (извън, под) непосредствения надзор и контрол на някого. Не е добре детето да бъде далеч от погледа на майка си. Догдето стига поглед – додето може да се види, много надалече. Пролет е вече, надлъж и шир, догдето стига поглед, се разстила зеленото море на полето и нивите. Г. Райчев. Забивам (заковавам) поглед в някого или в нещо – започвам съсредоточено да гледам в някого или в нещо; съсредоточавам се. Петър изправи глава, заби поглед в малкото прозорче на порутеното бордейче и се смълча. Ц. Церковски. Той закова поглед в картечницата... изправи я и поглади цевта ѝ. Дим. Ангелов. Зашарвам (шаря) с поглед (с очи) – поглеждам бързо на различни страни. При думата България той стана, отиде към стената и зашари с поглед по окачената на нея грамадни карта на Европа. Г. Белев. Изгубвам някого или нещо от погледа си – преставам да виждам някого или нещо, което съм гледал, което е било пред очите ми. Изгубил те от поглед, когато ще престана / да мисля зарад тебе, ний двама ще горим / един за друг в притома. Яворов. Измервам някого с поглед (с очи) (разг.) – поглеждам някого изпитателно отгоре до долу, обикн. с недоволство, ненавист, заканително и под. Жената измери с поглед непознатия, като че искаше да отгатне по външността му дали ще си плаща редовно наема. Св. Минков. Изплъзвам се (убягвам) от погледа на някого – оставам вън от обсега на вниманието на някого; оставам незабелязан. Капитан Джинс запали угасналата си цигара и съзна, че направи това с нервен жест, който не убягна от погледа на Динко. Дим. Димов. Той е много наблюдателен, нищо не може да се изплъзне от погледа му. На (от, при) пръв поглед (разг.) – при първо виждане, от първо впечатление; отведнъж, веднага. Юношата беше станал мъж и на пръв поглед приличаше много на баща си. А. Гуляшки. От пръв поглед ви познах. Ст. Костов. Не изпускам някого от погледа (очите) си (разг.) – следя внимателно с поглед някого. Виж какво – каза бавно поручикът, като не го изпускаше из погледа си, – войниците се оплакват, че пощата идва много нередовно. Вежинов. Не снемам погледа си от някого или от нещо – не преставам да гледам. Тя не сне погледа си от войводата, докато той не кимна с глава. Ст. Загорчинов. „Какво момиче!“ си каза на ума, като не снемаше поглед от нея. Влайков. Обръщам (извръщам) погледа си към някого или нещо – а) Поглеждам. Където поглед да обърнеш ти, безброй неща сега блестят, цял свят блести. К. Христов. Тъй като всички извърнаха погледите си към нея, тя се смути, замига и пламна. Г. Караславов. б) Прен. Насочвам другаде вниманието си, почвам от другаде да очаквам подкрепа, да се надявам. Емиграцията беше позволила лесно да забрави големите прежни заслуги на Каравелова и бе обърнала всецяло погледа си към Ботев. Вазов. Откъсвам (отвръщам, отклонявам) поглед от някого или от нещо – преставам да гледам някого или нещо. Митко откъсна поглед от книгата и дигна глава. М. Марчевски. Евгений равнодушно отвърна поглед от тях и се загледа в далечината на юг. Дим. Ангелов. От птичи поглед – от голяма височина, от много високо. Погледът ми пада на (върху) някого или нещо – поглеждам, виждам някого или нещо. Внезапно погледът му падна на дясната ръка, обляна с кръв. Вазов. Поглъщам някого или нещо с поглед (очи) – жадно, ненаситно гледам някого или нещо. Той свободно можеше да поглъща с жадни погледи прекрасния профил, ерата, рамената на девойката. Вазов. Приковавам погледа на някого – накарвам, заставям някого да почне да ме гледа настойчиво, продължително. Те (Родопите) ме обхващаха властно със своето величие, приковаваха погледа ми и пълнеха душата ми и мислите ми всецяло със своя стихиен образ. Вазов. Приковавам погледа си в някого или в нещо – гледам съсредоточено, продължително някого или нещо. Спирам погледа на някого върху себе си – привличам вниманието на някого върху себе си. Едничката сграда, що спира погледа на себе си, е черквата. Вазов. Спирам погледа си върху (на) някого или нещо – заглеждам се продължително и настойчиво в някого или в нещо. Но никой не го бе виждал да спре поглед върху жена, макар и да му беше драго, че го харесват жените. Д. Немиров. Стрелвам с поглед някого – поглеждам пронизително, строго, сърдито някого. Когато стигна до пътните врата, тя стрелна с поглед своята противница. Ст. Чилингиров. Хвърлям (мятам) поглед върху (към, на) някого или нещо (разг.) – а) Поглеждам. От тая височина той хвърли поглед на града. Вазов. Свекървата метна поглед към нея. Йовков. б) Прен. Преглеждам набързо. Хвърли поглед върху доклада!
|