поглèждам, -аш, несв.; поглèдна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. поглèднат, св., прех. 1. Отправям, насочвам погледа си към някого или към нещо, за да го видя. Кога приближи към него, тя подигна наведените си очи и го погледна. Влайков. Когато вече си отивах, погледнах към землянката. Йовков. На първо либе как да кумувам: / със кои очи да го погледна, / със кои уста да му продумам? К. Христов. Погледни ме с едното око, да те погледна и с двете. Послов. 2. Само несв. Гледам от време ни време, понякога. Пристъпваше на пръсти, също като крадец, и току поглеждаше към къщи. Йовков. Щом влезе Стоян, ней сърцето бързо затупа. Че нали за него тя поглеждаше към вратата? Влайков. Маринка нетърпеливо ходи из стаята и поглежда през прозореца. Елин Пелин. 3. Прен. Рядко. Показвам се, подавам се. Мечтател безумен, образ невъзможен, Раковски, ти дремеш под бурена гъст, / из който поглежда полусчупен кръст. Вазов. На пояса му поглеждаха главите на пищови. Йовков. 4. Прен. Разг. Полагам грижи за някого; погрижвам се Легнал беше от три месеца, горкият човек! Няма кой да го погледне – от глад щеше да умре. Вазов. Не дай боже да се разболееш – кой ще те погледне в оня пущинак. А. Каралийчев. || Проявявам внимание, интерес към някого или към нещо; интересувам се. Момиче застарее ли, никой го не поглежда вече. А. Каменова. Поглежда ли ме някой, пита ли ме някой... Затворила съм се в къщи като кукувица. Йовков. Цвета се върна в къщи съкрушена... Той се разсърди и надали вече ще я погледне. Елин Пелин. 5. Прен. В съчет. с предлог на – вземам отношение към някого или към нещо; отнасям се. Представете си как биха погледнали преди три-четири десетилетия на една селска девойка, която е отишла сред гората с две хиляди младежи. Г. Караславов. Отначало още е трябвало да погледнеш по-сериозно на тази работа. Ст. Костов. поглеждам се, погледна се възвр., страд. и взаим. Трепва като ужилен и се поглежда в огледалото: една тънка розова драскотина се е изписала върху бузата му. Св. Минков. Всички се вслушват в изстрелите и мълчаливо се поглеждат. Йовков. □ Поглеждам изпод вежди (под око) някого (разг.) – а) Поглеждам скришно някого. Двете по-големи момиченца... свенливо ме поглеждат изпод вежди. Влайков. б) Поглеждам сърдито, враждебно някого. Аз можех да убия всекиго, погледне ли ме под вежди. Н. Райнов Капитанът се разпореди да му се даде отделна каюта и матросите го поглеждаха изпод око, като виждаха, че беше нищо и никакъв човек, а сам капитанът се погрижи за него. Дим. Талев. Поглеждам (гледам) някого накриво (изкриво) (разг.) – а) Поглеждам (гледам) някого с яд. Той се стъписа изненадан: раята не искаше да плаща данъка си. Селяните отговаряха дръзко, поглеждаха го накриво. Дим. Талев. б) Отнасям се недобре с някого; проявявам лошо отношение към някого.
|