поглъ̀щам, -аш, несв.; погъ̀лна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. погъ̀лнат, св., прех. 1. Гълтам изцяло. Другите се отличават с необикновен апетит: те поглъщат всичко без да дъвчат, та зъбите съвсем не смачкват храната. Смирненски. Той (кълвачът) спущаше дългия си език в издълбаната дупка, набучваше с него червея и го поглъщаше. Ем. Станев. Той откъсваше парче от агнето и подаваше всекиму полусурова хапка, която дареният поглъщаше цяла, без да дъвче. Ст. Загорчинов. Погълнал отрова. 2. Прен. Книж. Поемам в себе си, прибирам. Мътните води погълнаха девойката и я понесоха. А. Каралийчев. Всеки молеше земята да се отвори и да го погълне. Дим. Талев. Стихийното море на пожара бучеше и поглъщаше стоката му. Йовков. Откак напуснах родний кът, / мнозина гроб погълна. П. П. Славейков. || Обр. После неусетно всичко потъмня, превърна се в пепелни тонове и сенките на нощта погълнаха бавно острова. Дим. Димов. Неотдавна в живота ми труден / ти бе фокус на светли желания, / ти бе цел на усилия луди. / Днес между ни е плътно мълчание – / като тази мъгла, що поглъща / светлините, дърветата, къщите. Багряна. Черна непрогледна нощ поглъщаше всичко. Елин Пелин. 3. Само 3 л. Поемам нещо и го задържам в себе си; попивам, всмуквам. Стопено, среброто има способност да поглъща кислорода от въздуха, без да се съединява с него. 4. Прен. Книж. Само 3 л. Като поемам в себе си звук или светлина, не им позволявам да се разпространят по-нататък. В кабинета на главния акционер влизаха и излизаха чиновници... Техният ход не издаваше никакъв шум, плътният килим поглъщаше звука от стъпките им. Г. Белев. Мир и величава горска тишина царуват наоколо и сякаш поглъщат дивото ехо от шума на потоци и водопади. Елин Пелин. 5. Прен. Книж. Възприемам, поемам нещо. Те стояха прави до него, поглъщаха жадно думите му, вживяваха се в разказа, сякаш всичко виждаха пред очите си. А. Гуляшки. Историята на Левски ме бе сковала на едно място и аз само поглъщах думите на татко, без да виждам какво става наоколо. Д. Немиров. Как жадно поглъщаха тези очи / всички лъчи. Вапцаров. || Усвоявам чрез четене. Бивш негов съученик... му даде книги, които Кръстьо не беше виждал. Между тях имаше доста дебелички, на места мъчни и неразбираеми, но той всичко смогна да погълне, след дълго и упорито четене. Г. Караславов. 6. Прен. Книж. Само 3 л. Запълвам изцяло съзнанието на някого със себе си: увличам. Това важно занятие го поглъщаше цял. Вазов. Любовта му бе погълнала всичкото внимание и той нищо не бе чул, нито любопитствал да узнае. Вазов. Грижите около болните гости на манастира все повече поглъщаха даскал Стефана. Д. Немиров. Работата ме поглъща напълно. 7. Прен. Книж. Само 3 л. Ставам причина да се изразходват за мене много средства, време, енергия и под. Войната иска разноски, тя поглъща големи средства. Кой ще плаща тези разходи? – Работният народ. Г. Караславов. И той хвърли поглед любовен, приветен / към тоз труд довършен, подвиг многолетен, / ... / погълнал безшумно полвина живот. Вазов. Тоя умствен труд поглъща почти всичкото ми време. Вазов. Дракони същи, там зинали тридесет пещи големи / поглъщаха суха грамада дървета / и дълго изригваха плам от устата. Ем. п. Димитров. поглъщам се, погълна се страд. Всяка дума на лектора се поглъщаше от жадните за наука и просвета бригадирци. Г. Караславов. Почти всичкото ми време се поглъщаше от учебните занятия. Влайков. □ Поглъщам някого или нещо с поглед (очи) (книж.) – жадно, ненаситно гледам някого или нещо.
|