погнỳса ж. Извънредно неприятно чувство, предизвикано от нещо гнусно, гадно, отвратително; отвращение. Въздухът в зимничното помещение беше пропит с дъх на мухъл и влага, отнякъде се носеше нетърпима воня и Евгений се потърси от погнуса. Дим. Ангелов. Душата ѝ се тресеше от погнуса. Противно ѝ беше всичко у него – мършавото му кокалесто тяло, кривите му крака. Г. Райчев. Дълбока погнуса. До погнуса.
|