погнуся̀вам, -аш, несв.; погнуся̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Предизвиквам погнуса у някого; отвращавам. Тая случка го погнуси. Елин Пелин. Скоро цялата стая се изпълни с топла кръв, която душеше, давеше и погнусяваше. Смирненски.