погнуся̀вам се, -аш се, несв.; погнуся̀ се, -ѝш се, мин. св. -ѝх се, св., непрех. Изпитвам погнуса, обзема ме погнуса; отвращавам се, гнуся се. Влезе в къщата ни и се погнуси да ядеш от една паница с нас. Дим. Талев. Евстати погледна Пантелеевия син и се намръщи. Погнуси се от тъпия израз на лицето му, от дебелите му, полуотворени устни. А. Гуляшки.
|