поговòрка ж. Широко разпространен израз, обикн. с преносно значение, който се употребява, за да се представи картинно известно положение. Когато говоря правдиво... аз не считам за достолепно да го усуквам, а всякога говоря според народната поговорка: право куме, та в очи! П. П. Славейков. Хитрата сврака – с двата крака. Знаеш ли тая поговорка? А. Гуляшки. „Очи дето се не виждат – забравят се“, казва и българската поговорка. Вазов. Аз обичам да пея. – У нас има поговорка: който пее, зло не мисли. Д. Добревски.
|