погòнвам, -аш, несв.; погòня, -иш, мин. св. -их, св., прех. Гоня малко, за кратко време. Погонил го, погонил, па се върнал. Г. Караславов. погонвам се, погоня се страд. и взаим. Когато излязоха на полето, (Бачо Киро) отпусна учениците да се погонят и да си поиграят. И. Волен.
|