|
погоря̀вам1, -аш, несв.; погоря̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, св., непрех. Само 3 л. Горя1, пламтя малко, за кратко време. Остави печката да погори още, добре да се затопли стаята.
погоря̀вам2, -аш, несв.; погоря̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Горя2, паля, изгарям малко, за кратко време. Ще ида, слънце да ме погори. К. Христов. Не отивай, моме църнооко, рано под венчило, / помомувай си, докле е време; / погори ергени, моме мило. К. Христов.
|