погрèбвам, -аш, несв.; погребà, -èш, мин. св. погрèбах, св., прех. 1. Заравям, закопавам в земята мъртвец, обикн. с приетите церемонии или църковни и битови обреди и обичаи. Погребаха го там, де мъртвите погребват, / там дето всякой гроб е знак на мъртвина. П. П. Славейков. Чу се, че в долните села... дошла чумата и хората там мрели толкоз много, че не сварвали да ги погребват. Йовков. || Обр. Защо не мога / да бъда с птиците, когато утре полетят? / Какво ще правя аз без топъл кът, / когато снежна зима всичко тук погребе? Багряна. И в тия замлъкнали звуци, под праха на годините погребана е за всякога пленителната поезия на доброто старо време. Йовков. През улиците здрачни, през къщите, стените, / ... / през този град, погребан в желязо и гранити, / усещам, че ме чакаш – ликуващ и смутен. Багряна. 2. Прен. Унищожавам нещо. Войната погреба ценности за милиони. Д. Добревски. И ето, погребал / в тъга непобедна / надежди и младост / в безрадостен склеп, – / аз гасна. Дебелянов. Тогава аз припомням си за тебе, / припомням си, как ти сама погреба / любов, надежда, щастие и покой. К. Христов. погребвам се, погреба се възвр. и страд. Ние погребахме стария вол в дълбок гроб, както се погребва човек. Елин Пелин. Аз ще се погреба под развалините на Клисура. Вазов.
|