погребèние, мн. -я, ср. 1. Заравяне на мъртвец в земята, обикн. с приетите церемонии или църковни и битови обреди и обичаи; погребване. На другия ден още го погребаха. Ама какво погребение? – Тайно го заровили в някаква яма край реката. Ем. Коралов. Поп Дочо се погрижи да направи най-тържествено погребение на покойния. Йовков. 2. Погребално шествие. Минава едно погребение, никой не изпраща покойника, ако не се смятат взвод войници с пушки, които отиват по задължение, за да дадат един залп, когато ковчегът бъде спуснат в земята. Л. Стоянов.
|