|
погря̀вам1, -аш, несв.; погрèя, -èеш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. погря̀л, -а, -о, мн. погрèли, св., непрех. Грея1, светя малко, за кратко време. Постой, погрей, мае ясно слънце, / да извеза братови ръкави. Ст. Загорчинов. Постой, погрей, мое ясно слънце, / доде идем горе на Койнаре. Нар. пес.
погря̀вам2, -аш, несв.; погрèя, -èеш, мин. св. погря̀х, прич. мин. св. деят. погря̀л, -а, -о, мн. погрèли, св., прех. Грея2, топля малко, за кратко време. Погрей си ръцете на огъня, да се постоплиш.
|