погỳбвам, -аш, несв.; погỳбя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Убивам, лишавам от живот някого. Царят е зъл човек. Той нарочно мами хората, за да ги погубва. А. Каралийчев. Лек ли беше това или отрова, която погубва човека? Дим. Талев. Турци земя оградиха / и кръстом я кръстосаха, / що е старо, погубиха, / що е младо, заробиха. Нар. пес. || Довеждам до гибел; съсипвам. Тя не преставаше да мисли за Павел. Но в нейното въображение не се явяваше тоя Павел, който почерни младостта ѝ, опозори я и я погуби. Елин Пелин. Той я докара до тук. Погуби ѝ младостта, целия живот. Стаматов. погубвам се, погубя се възвр. и страд. Ако ме, либе, не вземеш, / аз ще се, либе, погубя. Нар. пес.
|