погуля̀вам, -аш, несв.; погуля̀я, -я̀еш, мин. св. погуля̀х, св., непрех. 1. Гуляя малко, за кратко време. Хайде да идем да повечеряме на тото, па да погуляем, както почтени хора. Вазов. Той се разходи до Европа, погуля из Париж в американска униформа, понавлезе малко в Белгия... и войната се свърши. П. Спасов. 2. Само несв. Гуляя малко и от време на време. Обича той, наистина, веселбата, обича шумния живот, ех обича малко и да погулява. Влайков.
|