погъделѝчквам, -аш, несв.; погъделѝчкам, -аш, св., прех. Гъделичкам малко, леко. Петрунка умееше да погъделичка Цочо така лекичко и с ръката си, и с думите си, че той се размекваше и, макар да бе въздържан в приказките си, някой път развързваше езика си. Кр. Григоров. Санка я погъделичка, но тя не трепна. Йовков. погъделичквам се, погъделичкам се възвр. и страд.
|