погълчàвам, -аш, несв.; погълчà, -ѝш, мин. св. -àх, св., непрех. и прех. Диал. 1. Гълча малко, кратко време. Ние погълчахме още няколко минути с нашия приятел. Вазов. Да го посъди, да го погълчи – неговата дума е като бащинска. П. Ю. Тодоров. 2. Само несв. Гълча по малко, от време на време, понякога. Когато децата не слушат, баща им ги погълчава.
|