погърмя̀вам, -аш, несв.; погърмя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. погърмя̀л, -а, -о, мн. погърмèли, св., непрех. 1. Гърмя малко, за кратко време. Далеко някъде погърмя и той, сепнат, изви глава към небето. Над гората вече се бяха напластили черни облаци. Ц. Церковски. Мисли само едно: кога пак ще му падне да си погърми срещу преследвачите. Ив. Хаджимарчев. 2. Само несв. Гърмя по малко, от време на време, понякога. Днес времето е лошо. Погърмява, ще вали.
|