подàвам се, -аш се, несв.; подàм се, подадèш се, мин. св. подàдох се, пов. подàй се, подàйте се, прич. мин. св. деят. подàл се, св., непрех. 1. Появявам се, като се приближавам, идвам към мястото, за което се говори, или към лицето, което говори. Подаде се конница и затупурка насам. Вазов. Влакът се подаде и спря на гарата. Вазов. Из улиците се подаде стар, наведен воденичар. Елин Пелин. Срещу мене се подаде една бабичка селянка. Вазов. 2. Излизам навън, показвам се, виждам се. Никой не можел да се подаде от селото навън. З. Стоянов. На вратата на кръчмата се подаде нисичък набит шоп. Елин Пелин. Кръглата луна се подаваше полека чад планинските върхове. Елин Пелин. Косата му... се подава изпод фуражката му. Йовков. Кожената и чантичка лежи полуотворена върху бюфета а от нея се подава тънката ситна тантела на кърпичката ѝ. Св. Минков. 3. Диал. Изниквам, пониквам, пораствам. Снегът още си стои, а кокичето вече се е подало. 4. Разг. Само 3 л. За стена, дървен предмет и под. – издавам се навън, изкривявам се, издувам се. От влагата вратата се е подала. Стената се е подала. 5. Прен. Оставям се да правят нещо с мене или да ми въздействат; отстъпвам, повлиявам се. Не подавай се на мисли и на грижи, татко. Елин Пелин. За щастие, тате не се подаде на тия уловки. Ст. Чилингиров. Упоритият дядо Симеон... не се подаваше нито на обещания, нито на заплахи. Д. Добревски. □ Подава ми се (разг.) – иде ми отръки, мога, умея; отдава ми се. Подава ми се да рисувам. Всичко ми се подава.
|