подаденè, мн. няма, ср. Диал. Дарба, способност, наклонност. Дойде ѝ отръки тая работа, па види се, че и подадене трябва да е имала, та изпече много хубаво тоя занаят. Влайков. Човек без подадене, дърво без плод. Погов.