подаря̀вам, -аш, несв.; подаря̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Правя, давам някому подарък. Пуснал веднага баща ч, а ней подарил скъпоценна огърлица. Вазов. Станкиният баща му подари две големи ниви. Елин Пелин. подарявам се, подаря се страд. Тия ризи се подаряваха щедро от богатите на бедните членове на организацията. Дим. Димов. □ Подарявам някому живота (книж., остар.) – помилвам осъден на смъртно наказание. Царят обещал, че ще му подари живота и свободата. Вазов.
|