подая̀ние, мн. -я, ср. Книж. Милостиня. Бедни сирачета... простират ръце и с нажалени очи чакат подаяние. Елин Пелин. Недъгави и сакати просяци намесваха дрипите си сред яркоцветните болярски премени и плачливите им гласове за подаяние потъваха в шума от песните, свирките, виковете. Вазов.
|