|
подбѝвам1, -аш, несв.; подбѝя, -ѝеш, мин. св. -ѝх, прич. мин. страд. подбѝт, св., прех. 1. Набивам, начуквам нещо откъм долната му страна, в основата. Той взе обувката... и почна с широкото на чука да и подбива шева. Ст. Чилингиров. 2. Натъртвам стъпала при ходене. От дългия и лош път подбих си краката. подбивам се, подбия се страд. Не си удряй брадвата о камък, ако не щеш да се подбива. Послов.
подбѝвам2, -аш, несв.; подбѝя, -ѝеш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Диал. Подигравам, осмивам някого. Само се гаври, подбива момците: / ерген ли в – ще го припей. К. Христов. Е – подби го Тодораки. – На тебе ли остана сега да мислиш за свободата? Д. Немиров. Кой ще гледа децата, къщата? Нали сме жени, всеки ни подбива. Сама не иде ни на нива да ходиш ни на лозе. К. Петканов. 2. Прен. Накърнявам, уронвам. Той се оплака, че новите майстори, по-учени и свършили училища, бяха подбили вече съвсем старото иконопиство. Йовков. Рекох пък да не я закачам, да не подбивам нейното убеждение и нейната вяра. Влайков. Подбивам авторитета на някого. подбивам се, подбия се страд. □ Подбивам цената на нещо (разг.) – предлагам стоката на по-евтина цена; правя конкуренция. Ще изработвам и хубава стока, после, ще продавам по-евтино от другите, макар и с по две пари. – А, по-евтино! – дигна строго лице към него майстор Кочо. – Така не може. Цените ли ще подбиваш? Дим. Талев.
|