|
подбѝвам се1, -аш се, несв.; подбѝя се, -ѝеш се, мин. св. -ѝх се, св., непрех. За стъпала – натъртвам се при ходене. Подбиха се нозете му, разраниха се, но не отвори уста да се оплаче. Дим. Талев. Пътувах от сутринта до четири часа след обед. Малко се подбиха краката ми, но умората пак не дойде. Д. Немиров.
подбѝвам се2, -аш се, несв.; подбѝя се, -ѝеш се, мин. св. -их се, св., непрех. Диал. Подигравам се, присмивам се някому. Загледах го с недоумение: подбиваше ли се, сериозно ли говореше! Г. Райчев. Така се подбиват селяните уж на майтап, ала в същото време и с едно скрито недоволство. Влайков.
|