подбỳтвам, -аш, несв.; подбỳтна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. подбỳтнат, св., прех. 1. Леко бутам някого или нещо. 2. Само несв. Бутам малко или от време на време, понякога. Двама останаха при огъня и току подбутваха горящите главничка. Ив. Хаджимарчев. 3. Прен. Подбуждам, подвиквам. Бил голям пакостник, ала умеел да прикрива своите пакости. Подбутвал други да ги вършат. Ц. Церковски. Е, да почнеме от по-лесното, пък после ще видим и за по-мъчното – отговори Велко, но повече за да подбута старците да се изкажат. Дим. Талев. подбутвам се, подбутна се страд. и взаим.
|